Твърдолистна песъчарка
Arenaria rigida M. Bieb.
Сем. Caryophyllaceae– Карамфилови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iv,v)+2ab(ii,v)]. IUCN(R), ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата в плътна туфа, в основата със силно скъсени междувъзлия. Листата нишковидно-четинковидни, изправени, твърди, сребристосивкави, до 12 cm дълги. Съцветията високи 15–30(40) cm, изправени, компактни, с 6–25 цвята. Цветовете бели, дълги 5–8 mm. Плодът кутийка. Цв. VІ, пл. VІІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, възобновяването е слабо.
Местообитания и популации. Терциерните пясъци в природния феномен Побити камъни, където се среща на каменисти места. Растителността е отворена, видовият състав включва псамофитни и хазмофитни видове. Общата численост на популацията наA. rigida в България е около 1000 растения в 3 локализирани субпопулации като преобладават възрастните индивиди.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – защитените местности „Побити камъни“ – „Централна група“, „Белослав запад“ и „Слънчево югоизток“).
Общо разпространение. Югоизточна Европа (България, Румъния, Украйна).
Отрицателно действащи фактори. В миналото – залесяването в района. Субпопулацията до гр. Белослав, която включва над 90 % от общата численост, е подложена на незаконна паша, изземване на пясък и силно утъпкване. Отрицателно действа и настаняващия се самосев от черен бор, както и подивелия кактусOpuntia vulgaris .
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Всички известни находища са в границите на защитени местности и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Разработване и прилагане на План за действие за опазването на вида и прилагането му. Необходимо е преустановяване на въздействието на отрицателните фактори в групата „Белослав запад“ и ограничаване на утъпкването от туристи в „Централната група“.
Забележка. Посочван за Добричко (Кожухаров, Кузманов, 1966; Делипавлов, 1984) поради грешка в разчитането на старото наименование на кв. „Повеляново“. Съобщението за срещане в Тунджанска хълмиста равнина (Dimitrov & Tzonev, 2001) се основава на грешно определен материал.
Литература: Кожухаров, Кузманов, 1966; Делипавлов, 1984; Филипова-Маринова, Петрова, 2003; Petrova, 1997; Dimitrov & Tzonev, 2001.
Автор Антоанета Петрова
