Родопска песъчарка
Arenaria rhodopaea Delip.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN A1c; B1ab(iv)+2a; C1]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата дълги до 15–20 cm, тънки, в горната си част дихотомично разклонени, гъсто късо просто- и жлезистовлакнести. Листата ланцетни или яйцевидноланцетни, дълги 2–4 mm, широки 1,2–2 mm. Цветовете 5–10 в рехави дихазии по върховете на стъблата. Цветните дръжки 3–5 пъти по-дълги от чашките. Прицветниците яйцевидноланцетни, 3–6 пъти по-къси от цветните дръжки. Венчелистчетата бели. Плодът кутийка. Цв. VI–VII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитание и популации. Расте по варовити отвесни скали в Триградско ждрело, в буковия пояс. Популациите са с добра численост. Участват в отворени съобщества заедно сMalcolmia serbica, Aster alpinus, Saxifraga stribrnyi, Micromeria cristata, Kernera saxatilis и др.
Разпространение в България. Родопи (Ср. – Триградско ждрело); между 1200–1250 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Ерозията на варовитите скали, туристическия поток и автомобилния транспорт в ждрелото.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите се намират в защитена местност „Триградско ждрело“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. По-добър контрол на посетителите в защитена местност „Триградско ждрело“.
Литература: Кожухаров, Кузманов, 1966; Делипавлов, 1984; Chater & Hallidey, 1964; Delipavlov, 1964.
Автор Димитър Димитров
