Пиринска песъчарка
Arenaria pirinica Stoj.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1a+2ab(iv)]. ЗБР. Български ендемит. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто туфесто растение. Стъблата високи 0,5–3 cm, изправени или приповдигащи се. Листата обратноланцетни или обратнояйцевидни, заоблени или късозаострени на върха, приседнали. Цветовете единични или по два. Плодът сферичнояйцевидна кутийка. Цв. VII, пл. VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитание и популации. Расте по мраморни скали в алпийския пояс, върху хумусно-карбонатни почви, заедно съсSaxifraga ferdinandi - coburgi, Silene saxifraga, Draba athoa и др.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – циркусите Каменитица, Разложки Суходол и Баюви дупки, Ю. – вр. Ореляк); между 2300–2400 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Туризъм и рекреация, лавини, свлачища.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите се намират в границите на резерватите „Баюви дупки–Джинджирица“ и „Ореляк“ и национален парк „Пирин“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Андреев, 1984; Stojanoff, 1941; Chater & Hallidey, 1964.
Автор Димитър Димитров
