Азиатска песъчарка

Arenaria gypsophiloides L.

Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iv)]. ЗБР.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 7–50 cm. Листата нишковидни, по-къси от междувъзлията. Цветовете събрани в метлицовидно съцветие. Плодът кутийка. Цв. VI–VII, пл. VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Местообитание и популации. Обитава тревисти, варовити, скалисти и открити места, в пояса на ксеротермните дъбови гори. Среща се и по серпентинитни скали. Расте заедно с видоветеAchillea depressa, Goniolimon tataricum, Allium moschatum, Xeranthemum annuum, Dichanthium ischaemum, Stipa capillata, Eryngium campestre, Teucrium polium, Tragus racemosus, Linaria genistifolia, Artemisia santonicum subsp.patens, Centaurea gracilenta, Herniaria hirsuta, Astragalus onobrychis, Marrubium peregrinum.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – с. Каменар, Бургаско), Родопи (Ср. – с. Първенец, Пловдивско), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина (между селата Вратица и Хаджиите); между 100–450 m н. в.

Общо разпространение. България, Румъния, Украйна.

Отрицателно действащи фактори. Пашата на животни и строителството на магистрали и пътища.

Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Включване на популациите в границите на защитени територии.

Литература: Кожухаров, Кузманов, 1966; Петрова, 1992а; Dimitrov & Tzonev, 2001.

Автор Димитър Димитров


Азиатска песъчарка (карта на разпространението)

Азиатска песъчарка (илюстрация)