Arenaria cretica Spreng.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ac(ii); D]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто, гъсто туфесто растение. Стъблата високи 2–10 cm, тънки, жлезистовлакнести в областта на съцветието. Листата дълги 3–10 mm, продълговатоелиптични или обратноланцетни, тъпи, голи или жлезистовлакнести, с една жилка. Съцветието щитовидно, с 1–5 цвята, цветните дръжки дълги 1–3 mm, по-дълги от чашелистчетата. Венчелистчетата над 2 пъти по-дълги от чашелистчетата, бели. Плодът яйцевидна кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитание и популации. Обитава субалпийската част на планините. Участва в отворени хазмофитни съобщества по влажни и варовити скали.
Разпространение в България. Славянка (Гоцев връх); 2200 m н. в.
Общо разпространение. България, Южна Албания, Централна и Южна Гърция, Крит.
Отрицателно действащи фактори. Туризъм, горски пожари над горната граница на гората.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията се намира в границите на резерват „Алиботуш“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на популацията и на екологичните изисквания на вида.
Литература: Пашалиев, Димитров, 1995; Chater & Hallidey, 1964.
Автор Димитър Димитров