Жлезиста кумарка (Ягодово дърво)
Arbutus unedo L.
Сем. Ericaceae – Боровинкови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR C2a(i); D]. ЗБР.
Морфология и биология. Вечнозелено дърво, достигащо 9 m височина. Кората кафява, напукана, опадваща на неправилни люспи. Младите клонки жлезистовлакнести. Листата широко ланцетни, дълги 4–10 cm, с назъбен листен ръб. Съцветията висящи метлици, цветовете бели, камбанковидни, с аромат на мед. Плодът оранжево-червена кръгла ягода, 15–20 mm в диаметър, с брадавичеста повърхност, ядлив, с остър вкус, използва се за сладка. Насекомоопрашващ се вид. Цв. Х–ІІІ, пл. Х–ХІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сухолюбив вид. Среща се в средиземноморски нискостеблени вечнозелени или листопадни храсталаци и горички, по каменисти варовити или песъчливи склонове. Досега са установени три единични дървета.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – местн. Сух Бунар при с. Мандрица) и Странджа (южно от с. Кости и в местн. Мучиево при с. Сливарово); до 300 m н. в.
Общо разпространение. Средиземноморие.
Отрицателно действащи фактори. Среща се на климатичната граница на ареала си с единични индивиди и това го прави критично застрашен. Потенциална заплаха са горските пожари, екстремно ниски температури и др.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е продължаване на издирването на вида в района и мониторинг на известните дървета; маркиране на индивидите със знак за защита и провеждане на популяризаторска дейност сред местното население и лесничейства.
Литература: Велчев и др., 1989; Радков, 2003.
Автор Антоанета Петрова
