Гола кумарка
Arbutus andrachne L.
Сем. Ericaceae – Боровинкови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR C2a(i); D]. ЗБР.
Морфология и биология. Вечнозелено бавнорастящо дърво, достигащо 6 m височина, с широка корона. Кората червеникава, ежегодно опадваща на ивици. Младите клонки голи. Листата продълговатоланцетни, с целокраен листен ръб. Съцветията изправени метлици, цветовете бели, камбанковидни, ароматни. Плодът оранжева ягода, до12 mm в диаметър, с грапава повърхност. Насекомоопрашващ се вид. Цв. ІІІ–ІV, пл. ІХ–Х. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сухолюбив вид. Среща се в средиземноморски нискостъблени храсталаци и горички, предимно по каменисти склонове, по-често на кисели почви. Популацията е представена от разпръснати на значителни разстояния индивиди, като около тях не се откриват млади растения. От откриването му през 1986 г. досега са установени 6 индивида, като 2 от тях са пренесени от местните хора в селата (единият загинал).
Разпространение в България. Родопи (Изт. – селата Долно Луково, Горно Луково, Мандрица, Костилково, Черна Черква); до 300 m н. в.
Общо разпространение. Източно Средиземноморие (Албания, Гърция, България, Турция, Крит, Кипър).
Отрицателно действащи фактори. Видът се среща на климатичната граница на ареала си с единични индивиди и това го прави критично застрашен. Заплаха са горските пожари и интереса на местните хора към него и опитите за пренасянето му в селищата като възрастно дърво.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е продължаване на издирването на вида в района с мониторинг на известните дървета. Маркиране на индивидите със знак за защита и провеждане на популяризаторска дейност сред местното население и лесничейства.
Литература: Велчев и др., 1989; Петрова и др., 1999.
Автор Антоанета Петрова
