Пиринска гъшарка
Arabis ferdinandi-coburgii Kellerer & Sünd.
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(ii); С2a(i)]. IUCN(R), ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 6–12 cm високо стъбло. Листата целокрайни, приосновните в розетка, от двете страни покрити с прилегнали двуделни власинки. Съцветието връхно, гроздовидно. Цветовете бели, венчелистчетата дълги 7–9 mm, продълговато обратнояйцевидни. Плодовете голи линейни шушулки, семената кафяви, по ръбовете без крилце. Цв. VI–VII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разпространявани от вятъра и барохорно.
Местообитания и популации. Среща се по варовити скалисти и каменисти терени (скални поляни, тераси, в скални пукнатини) във високопланинския пояс. Популациите са пространствено изолирани, фрагментирани, образувани от единични растения и малко на брой групи от по няколко индивида.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – по склоновете на вр. Вихрен, циркусите Голям и Малък Казан, Бански суходол, Баюви дупки, Каменитица, Разложки суходол и рида Голям Средонос); между 2000 и 2800 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Активният планински туризъм и утъпкване от туристи извън означените пътеки са заплаха за популациите и естественото възобновяване на вида. Ерозионните процеси и природните бедствия допринасят за намаляване на заеманата територия.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Регистриран в1997 IUCN Red list of Threatened plants с категория „рядък“. Находищата са в границите на национален парк „Пирин“ и резерват „Баюви дупки – Джинджирица“ и попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово и проучване на възможностите за отглеждане извън естествените местообитания.
Литература: Асенов, 1970; Андреев, 1984; Анчев, 2001; Walters & Gillet, 1998; Vladimirov, 2006a; Ancev, 2007.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова
