Златиста арахнопезиза
Arachnopeziza aurelia (Pers. : Fr.) Fuckel
Сем. Hyaloscyphaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv)].
Морфология и биология. Плодните тела (апотециите) повърхностни, на групи, приседнали на субикулум от белезникави хифи, чашковидни; златистожълти; дискът до 1 mm в диаметър, вдлъбнат, покрит с фини, тънки, цилиндрични власинки с размери 112,5–157,5 × 2,5–4 μm, заострени в тънък връх, септирани, бледокафяви. Спорите вретеновидни, 12,5–13(15) × 2,5–3 μm, първоначално едноклетъчни, по-късно зрелите с три септи, често с апикулус в единия или в двата края, безцветни. Образува плодни тела през цялата година, но най-често се среща през пролетта до есента (IV–X).
Местообитания и популации. Среща се в широколистни и смесени гори, на гниеща дървесина (предимно от дъб – Quercus и бук – Fagus), плодове и листа.
Разпространение в България. Витошки район (Люлин), Струмска долина (с. Микрево, Благоевградско).
Общо разпространение. Европа.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на земеделски дейности, залесяване, дърводобив, ограничено разпространение на вида.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Dimitrova, 2000, 2002b; Gyosheva et al., 2006.
Автор Евтимия Димитрова
