Apium nodiflorum (L.) Lag.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата дълги 20–40(100) cm, полегнали или приповдигащи се, вкореняващи се в долните възли. Листата с дръжки, продълговати, дълги 10–20 cm, широки 3–5 cm, пересторазделени, с 3–6 двойки странични листчета, едроназъбени. Горните листа по-дребни. Съцветията разположени във възлите на стъблото, срещуположно на листата, на къси дръжки. Главните лъчи 3–13, в основата без обвивка. Сенниците 5–6 mm в диаметър, с обвивка от 5–7 прицветника. Цветовете бели, дребни. Цв. VІ–VІІІ, пл. VIІІ–Х. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава изворни и крайизворни местообитания с ниска еутрофикация – разливи, мочурливи места, течащи води. Съпътстващи видове саSium latifolium ,Sparganium erectum ,Berula erecta, Catabrosa aquatica ,Ranunculus repens .Разпространението е локално, известни са 3 популации, като най-голяма е тази при Девненските карстови извори, където заеманата площ от вида е около 400 m2, а останалите две са значително по-малки. Наблюдение през 2007 г. показва около 20% намаление на площта на популацията в сравнение с 1994 г.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – около гр. Девня; до кариера Дренака при гр. Белослав; курорт „Св. Константин“ – вероятно изчезнало; непотвърдено в Ю. – района на с. Китен); до 100 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Средиземноморие, Централна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение. Промените в местообитанието – каптиране на водите, корекция на течението на Девненска река, паша, индустриално замърсяване. Туристическата инвазия.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Изследване на състоянието на популациите и разработване на План за действие за опазване на вида, включващ мерки за опазване на хабитатите и на находищата. Включване в списъка на видовете, нуждаещи се от приоритетна защита на местообитанията им.
Забележка. Съобщението за намиране на вида в района на с. Китен при Дяволското блато (Делипавлов, Стойчев, 1994) не е потвърдено с хербарийен материал, а местообитанието не е типично за вида.
Литература: Йорданов, 1931а; Асенов, 1984; Делипавлов, Стойчев, 1994; Petrova, 2003.
Автор Антоанета Петрова