Прекъсната ветрушка
Apera interrupta (L.) P. Beauv.
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата високи 10–30 cm, единични или по няколко, изправени, голи. Листата нишковидни до линейни, 0,5–2 mm широки, грапави. Съцветието метлица, тясна, прекъсната, 3–10 cm. Класчетата с 1 цвят. Плевите дълги 2–3 mm, почти равни, тясноланцетни, заострени, надвишаващи цветовете, почти голи. Долната плевица до 2 mm дълга, яйцевидна, грапава, под върха с дълъг 6–10 mm грапав осил. Плодът зърно. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте върху сухи каменливи канелени почви, както и на плитки хумусно-карбонатни почви или на песъчливи терени в отворени тревни съобщества или в деградирани тревни ценози. Образува малочислени популации.
Разпространение в България. Славянка, Родопи (Изт. – източно от с. Голямо Каменяне, Крумовградско и северно от с. Фотиново, Кърджалийско); 200–1500 m н. в. В литературата видът се посочва за Черноморско крайбрежие (Сев.).
Общо разпространение. Европа, Северозападна Африка, Кавказ, Централна и Западна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни в близост до населените места. Разпокъсване и загуба на хабитата, вследствие на разораването на земите, пожари – естествени и породени от човека, ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Част от находищата на вида попадат на територията на резервата „Алиботуш“, Славянка планина и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на Източни Родопи за защитена територия, търсене на нови находища в подходящи за вида хабитати. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори.
Литература: Dogan, 1985; Pavlova & Dimitrov, 2003.
Автор Стоян Стоянов
