Стрибърниево подрумиче
Anthemis stribrnyi Velen.
Anthemis thracica (Grisb.) Stoj. & Acht. var.stribrnyi (Velen.) Stoj. & Acht.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii); C2a(i)]. IUCN(R), ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Двугодишно до многогодишно тревисто растение с вретеновиден корен. Стъблата многобройни, високи 15–20 cm, облистени в долната половина, разперено-простовлакнести. Листата просто до двойно- или тройноперести, на дълги дъжки, дяловете линейно-елиптични, умереновлакнести или голи. Кошничките 5–7 mm в диаметър, единични на върха на стъблата. Обвивните листчета жълто-зелени, с широк прозрачен блед или кафяв ципест ръб, влакнести. Езичестите цветове бели, дълги 5–6 mm, тръбестите жълти. Съцветното легло конично, островърхо. Прицветните листчета дълго осилестоостровърхи, голи, по ръба широкоципести, заедно с осилите ясно по-дълги от цветовете. Плодовете обратнопирамидални, 4-ръби, с ясни главни и междинни ребра, дълги 1,2–1,5 mm, без коронка или последната до 0,5–0,7 mm висока. Цв. VІ−ІХ, пл. VIІ−Х. Опрашва се от вятъра и от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно (с издънки).
Местообитания и популации. Расте по каменисти, скалисти и сухи тревисти места в предпланините и планините. Популациите са пространствено изолирани, разкъсани, образувани от единични растения или не много на брой групи от по няколко индивида.
Разпространение в България. Родопи (с. Яворово – Асеновградско, Смолян, Ардино между с. Песнопой и с. Латинка; яз. „В. Коларов“), Тракийска низина (гр. Марица), Тунджанска хълмиста равнина (Сакар планина); между 100 и 1600 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Местообитанията са свързани с ерозирани терени, много ограниченото разпространение, малката численост и силна фрагментация на популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Регистриран в списъка на застрашените растения на IUCN с категория „рядък“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на състоянието на находищата, на биологията на размножаване и на факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Включване на някои от тях в защитени територии и съхраняване на семена в Националната семенна банка в гр. Садово.
Литература: Тхин, 1980; Кузманов, 1984а, б; Fernandes, 1976; Walters & Gillet, 1998; Bondev, 2006.
Автор Люба Евстатиева
