Светииваново подрумиче

Anthemis sancti-johannis Stoj., Stef. & Turrill

Сем. Asteraceae – Сложноцветни

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii); C2a(i)]. IUCN(R), ЗБР. Български ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение, с масивно хоризонтално коренище. Стъблата многобройни, високи 40–90 cm, рядко разклонени, изправени или възходящи, простовлакнести, облистени. Листата перестонаделени, приседнали, простовлакнести. Кошничките единични по върховете на стъблата или разклоненията. Обвивката сводестовдлъбната, езичестите цветове оранжево-жълти, тръбестите многобройни, жълти, цветното легло полукълбесто. Плодът обратнопирамидална плодосемка, с назъбена корона. Цв. VІ–ІХ, пл. VІІ–Х. Размножава се със семена и вегетативно (с издънки).

Местообитания и популации. Обитава тревисти, скалисти и храсталачни места, разредени букови, смърчови и смесени гори и храсталаци от сибирска хвойна. Популацията е силно фрагментирана, изградена от малобройни групи или единични индивиди, изолирани пространствено, често пъти върху ерозирали терени, при които поддържането на числеността е физически ограничено.

Разпространение в България. Стара планина (Ср.), Славянка (Парилски дол), Рила (Рилски манастир, над с. Пастра, вр. Мальовица, под вр. Бричебор, Дупнишка Бистрица); 1000–2200 m н. в.

Общо разпространение. България.

Отрицателно действащи фактори. Значително антропогенно повлияване в по-голяма част от локалитетите на вида (утъпкване от паша, туризъм, масово развитие на рудерални и плевелно-пасищни видове, замърсяване с твърди битови отпадъци), ограничено възобновяване.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата на вида се намират на територията на национален парк „Рила“, природен парк „Рилски манастир“, национален парк „Централен Балкан“ и резервата „Алиботуш“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността, площта и мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Забележка. В някои таксономични схеми е възприет катоCota wiedemanniana (Fisch.) Holub subsp.sancti - johannis (Stoj., Stef. & Turrill) Oberpr. & Greuter

Литература: Кузманов, 1984а; Fernandes, 1976; Bondev, 2006.

Автори Димитър Пеев, Соня Цонева


Светииваново подрумиче (карта на разпространението)

Светииваново подрумиче (илюстрация)