Румелийско подрумиче
Anthemis rumelica (Velen.) Stoj. & Acht.
Anthemis tenuiloba (DC.) R. Fern. subsp. tenuiloba var. rumelica (Velen.) Stoj. & Acht.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii); C2a(i)]. IUCN(R), ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с вертикално, разклонено коренище. Стъблата многобройни, високи 10–20 cm, облистени в долната половина, гъсто прилегнало сивовлакнести. Листата простоперести, на дълги дръжки, гъсто сивовлакнести. Кошничките 20–25 mm в диаметър, единични по върховете на съблата. Обвивните листчета жълто-зелени, влакнести, с ясен кафяв ципест ръб. Езичестите цветове бели, дълги 8–10 mm; тръбестите жълти. Прицветните листчета продълговатоланцетни до яйцевидни, голи, равни на цветовете. Плодовете обратнопирамидални, 4-ръби, с ясни ребра, дълги 1,5–2,0 mm, гладки, с много къса коронка. Цв. ІV−V, пл. VIІ−VІІІ. Опрашва се от вятъра и от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно чрез издънки.
Местообитания и популации. Расте по скалисти, песъчливи и тревисти места в зоната на смесените дъбови гори, в дъбови и букови гори. Популациите са пространствено изолирани, разкъсани, образувани от единични растения или не много на брой групи от по няколко индивида.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (р. Ропотамо, с. Кондолово, с. Фазаново, Бургаско), Североизточна България (Мадарско плато), Предбалкан (с. Крапец, с. Смоляновци), Стара планина (Изт. – природен парк „Сините камъни“, Айтоска планина), Струмска долина (Благоевград), Славянка (Стъргач планина), Родопи (Изт. – Златоград, Кърджали, Железни врата, Момчилград), Тракийска низина (Хасковско), Тунджанска хълмиста равнина (Казанлък, Сакар планина, Тополовград, Св. Илийски възвишения, с Омарчево), Странджа (с. Дервент, с. Странджа); от морското равнище до около 1000 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Местообитанията са свързани с ерозирани терени, силна урбанизация, пътно строителство. Ограниченото разпространение и малката численост застрашават вида с унищожяване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Регистриран в списъка на застрашените растения на IUCN с категория „рядък“. Част от популациите му са на територията на природните паркове „Сините камъни“ и „Странджа“. Повечето находища попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията на размножаване и факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Съхраняване на семена в Националната семенна банка.
Литература: Тхин, 1980; Кузманов, 1984а, б; Грозева и др., 2004; Fernandes, 1976; Walters & Gillet, 1998; Bondev, 2006.
Автор Люба Евстатиева
