Anthemis jordanovii Stoj. & Acht.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(ii,v); C2a(ii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многодишно сребристовлакнесто тревисто растение. Стъблата високи 10–15 cm, сиво-зелени до сиви, в основата с многобройни стерилни издънки. Приосновните листа просто перести, на дълги тънки дръжки, дяловете линейни или ланцетни; средните и горните листа прости, цели. Листата на стерилните издънки двойно перести. Кошничките полукълбести, 10–12 mm в диаметър, единични. Обвивните листчета бледожълти линейноланцетни до ланцетни, гъсто сребристо влакнести, островърхи, ясно килевидни, без ципест ръб. Езичестите цветове бели, тръбестите многобройни, жълти. Съцветното легло конично или удълженояйцевидно. Плодосемките обратнопирамидални, на върха с асиметрична, до 0,3 mm висока коронка. Цв. VІ–VІІІ, пл. VІІ–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и коренищни издънки.
Местообитания и популации. Расте по открити, сухи варовити скали и каменисти места. Популацията му е малочислена, възобновяването по естествен път е ограничено.
Разпространение в България. Странджа (край с. Стоилово); 200 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Изключително малочислена популация, ниски възобновителни възможности, утъпкване и паша на селскостопански животни.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището е в границите на природен парк „Странджа“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида, застрашаващите фактори и разработване на План за действие за опазване на вида. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кузманов, 1984а; Ganchev, 2006.
Автор Чавдар Гусев