Оранжево подрумиче
Anthemis gaudium-solis Velen.
Anthemis bulgarica Thin
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [ЕNB1ab(ii,iii,iv,v); C2a(i)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с разклонено коренище. Стъблата високи 40–90 cm, прости или от средата щитовидно разклонени. Листата обратноланцетни или обратнояйцевидни, приседнали, дълбоко наделени на 3–7 двойки. Кошничките 40–50 mm в диаметър. Обвивните листчета без тъмен ръб. Езичестите цветове оранжево-жълти. Дискът на кошничката 17–20 mm в диаметър. Плодовете кафяви, дълги 2 mm, коронката ясно развита, висока до 0,8 mm, до ¼ от дължината на плода, ненаделена, ципестохрущялна, кафеникава. Цв. VІ−VIІ, пл. VIІІ−ІХ. Опрашва се от вятъра и от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно с коренища.
Местообитания и популации. Расте по сухи тревисти и каменисти места и храсталаци в смесени дъбови гори. Известни са 12 находища. Популациите са пространствено изолирани, разкъсани, образувани от единични растения или на групи от по няколко индивида.
Разпространение в България. Рила (гр. Дупница и Рилски манастир), Източни Родопи (Балък дере, с. Чакаларово, Момчилградско, Бачковски манастир, Югово, Ивайловград), Тракийска низина (Хасково, Хасковски бани, Харманли, Стара Загора).
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Местообитанията на вида са предимно в райони с интензивно човешко присъствие, което се отразява неблагоприятно на състоянието на популациите. Ограниченото разпространение и малката численост също застрашават разпространението на вида.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията му е включена в природен парк „Риломанастирска гора“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията на размножаване и факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Съхраняване на семена в семенна банка.
Литература: Тхин, 1979, 1983; Кузманов, 1984б; Fernandes, 1976.
Автор Люба Евстатиева
