Уховидно подрумиче (южно подрумиче)
Anthemis auriculata Boiss.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iv)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата високи 8–35 cm, прости или разклонени, прилегнало влакнести. Листата 1–2 пъти перести. Кошничките 1,5–3 cm в диаметър, езичестите цветове бели, до 12 mm, тръбестите жълти. Обвивката влакнеста, обвивните листчета със светлокафяв ръб. Прицветните люспи обратноланцетни, с къси осилчета. Плодосемките 1,5–2 mm дълги, с уховидна коронка, дълга 0,5–1,7 mm (във външните плодове коронката дълга почти колкото плода). Цв. V–VІІ, пл. VІ–ІХ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по тревисти, често каменисти места, край пътища, понякога като плевел в нивите. Няма съвременни данни за находищата и състоянието на популациите; според Кузманов те са малочислени.
Разпространение в България. Струмска долина (Петричко, Кресненско дефиле), Пирин (над горски пункт Синаница), Родопи (Изт.), Тракийска низина (Карловско); до 1500 m н. в.
Общо разпространение. Източно Средиземноморие и южната част на Балканския полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение. Възможни са и неизвестни фактори, предвид оскъдните данни.
Предприети мерки за защита. Няма.
Необходими мерки за защита. Продължаване на проучванията за установяване на съвременното състояние на вида в страната и на отрицателно действащите фактори.
Забележка. Стоянов и др. (1955) съобщават вида за Ивайловградско, събиран на 27.05.1954 г., но хербарийния етикет на материала им, от същата дата, е за Момчилградско. Впоследствие Тхин (1980) и Кузманов (1984) посочват Момчилград, докато Стоянов (Стоянов и др., 1967) посочва Ивайловградско.
Литература: Стоянов, Ахтаров, 1951; Стоянов, Китанов, Велчев, 1955; Стоянов и др., 1967; Тхин, 1980; Кузманов, 1984; Stojanoff & Achtaroff, 1937.
Автор Антоанета Петрова
