Маришко подрумиче
Anthemis argyrophylla (Halácsy & Georgiev) Velen.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii); C2a(ii)]. IUCN(R), ЗБР. Български ендемит. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Многогодишно, копринесто влакнесто тревисто растение, високо 15–20 cm, с разклонено стъбло и цели, дълбоко назъбени листа. Кошничките 2–2,5 cm в диаметър, с бели езичести и жълти тръбести цветове. Плодосемките около 1,5 mm, гладки, с много къса коронка. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се чрез семена (разпространявани зоохорно и барохорно) и вегетативно.
Местообитания и популации. По силно ерозирани каменливи и скалисти места, по скални цепнатини и прагове, на варовит терен. Видът е представен само от една популация с около 70–80 индивида на площ от 200–300 m2.
Разпространение в България. Средна гора (Зап. – в най-ниските южни склонове на рида Еледжик, между гара Белово и спирка Сестримо, в близост до р. Марица), в ксеротермния дъбов пояс; 350–400 m н. в. Посочва се от Урумов (1917) за долината на р. Яденица в Родопите, несигурни данни има и за намирането му край гр. Белоградчик.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, малочислената популация, слабата конкуретна способност и близкото съседство на производствени сгради застрашават съществуването на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид, местообитанията на който се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Обявяване на находището за защитена територия, проучване биологията и екологията на вида и въвеждането му в култура в ботаническите градини и по алпинеумите. Събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Урумов, 1917; Кузманов, 1978, 1984а; Ганчев, 1992.
Автор Стефан Станев
