Обикновен копър
Anetum graveolens L.
Сем. Apiaceae –Сенникоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(v)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Коренът вретеновиден, нестеснен в шийка, с нишковидни разклонения. Стъблото високо 40–150 cm, разклонено, с восъчен налеп, матовозелено. Листата на 1,5–3,5 cm дълги дръжки с низбягващо ципесто крило на влагалището, яйцевидни, наделени на 8–15 mm дълги и 1,1–1,5 mm широки линейни до нишковидни, голи, вилужно разклонени дялове. Съцветието сложен сенник, главните лъчи 30–50. Сенниците с 15–35 цвята. Цветовете 2,0–2,5 mm в диаметър, венчелистчетата дълги 1,2–1,5 mm, широки 0,8–0,9 mm, яйцевидни, на върха разсечени, жълти. Плодовете яйцевидни, гръбносплеснати, с 3 тънки успоредни ребра. Цв. VI–VII, пл. VII–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по крайморски и крайречни скали.
Популациите са представени от единични индивиди и малки групи. Площта им и районът на разпространение намаляват поради унищожаване на местообитания и сукцесионни измения.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – на юг от Несебър, Поморие, Созопол, Ахтопол), Североизточна България (Русе).
Общо разпространение. Балкански полуостров, Средиземноморие и Югоизточна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Стопанска дейност (туризъм, строителство и замърсяване), малочислена популация и ниски възобновителни способности на вида. Ниска конкрентноспособност и привързаност към специфично местообитание.
Предприети мерки за защита. Част от популациите се намират на територията на природен парк „Странджа“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг и проучване на числеността и площта на популациите, на състоянието на местообитанията и на застрашаващите фактори.
Забележка. В страната са установени и подивели популации – Софийско, Тракийска низина, които не подлежат на внимание от природозащитна гледна точка.
Литература: Пеев, 1982; Андреев, 1984.
Автор Чавдар Гусев
