Андрахне
Andrachne telephioides L.
Сем. Euphorbiaceae – Млечкови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv)].
Морфология и биология. Полухраст, с разклонено коренище. Стъблата възходящи, високи 7–30(40) cm, прости или разклонени. Листата дълги 2,5–11 mm, на дръжчици, обратнояйцевидни до елиптични, късо заострени, синьо-зелени, с неравен хрущялен ръб. Прилистниците ланцетни, ципести, бели, често почервеняващи. Цветовете еднополови, еднодомни, по 2–3 или единични в пазвите на листата. Чашелистчетата на мъжките цветове бледо- до жълто-зелени, с широк бял ципест ръб; венчелистчетата бели, клиновидни или лопатовидни, на върха заоблени или врязани. Чашелистчетата на женските цветове зелени, с тесен бял ципест ръб; венчелистчетата неразвити. Плодът кутийка. Цв. V–Х, пл. VІІІ–Х. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи песъчливи, каменисти или тревисти места и полянки и край пътищата и селищата. Силно фрагментирани популации с малобройни индивиди, растящи поединично и на групи в отворени растителни съобщества.
Разпространение в България. Знеполски район (Голо Бърдо), Славянка (под с. Петрово), Тракийска низина (Бесапарски ридове, Пазарджишко; с. Устина, Пловдивско; с. Левка, Свиленградско); до около 500 m н. в. Посочва се за Черноморско крайбрежие (н. Емине), Струмска долина (Ю. – с. Кулата, с. Ново Ходжово, с. Долно Спанчево). Повечето литературни данни са отпреди 1961 г.
Общо разпространение. Средиземноморие, Югоизточна Европа (Крим), Кавказ, Югозападна Азия до Северозападна Индия.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение на вида, стопанска дейност (земеделие и разораване на земи, промени в режима на стопанисване на неселскостопански площи, селищно развитие).
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в Закона за биологичното разнообразие, проучване на числеността и площта на популациите. Мониторинг и съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кузманов, 1979, 1984а.
Автор Даниела Иванова
