Тъполистен оклоп

Androsace obtusifolia All.

Сем. Primulaceae – Игликови

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii,iii,v)]. ЗБР.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с осево коренище. Стъблата високи 4–7 cm, изправени, към върха гъсто, късо, просто- и вилужно-разклоненовлакнести. Листата събрани в рехава розетка, ланцетни до лентовидни, от двете страни голи, с целокраен ресничест ръб. Съцветието рехав сенник. Чашката звънеста, 5-делна, късо, просто- и вилужно- разклоненовлакнеста. Венчето дисковидно, венечните дялове обратносърцевидни до лопатовидни, на върха вълновидно нагънати. Плодът разпуклива кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII– VIII. Размножава се със семена и вегетативно.

Местообитания и популации. Обитава скалисти затревени места в субалпийския пояс на около 2100 m н. в., с единично находище на вр. Миджур в Западна Стара планина. Поради привързаността си към строго специфичен хабитат образува малочислена, силно фрагментирана популация. Среща се рядко с единични индивиди, разположени на голямо разстояние един от друг. Не е намиран в последните години.

Разпространение в България. Стара планина (Зап. – вр. Миджур), на около 2100 m н. в.

Общо разпространение. Централна Европа и Балканския полуостров.

Отрицателно действащи фактори. Паша и утъпкване, малобройна популация, нисък възпроизводителен капацитет.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Целенасочено търсене в подходящ сезон, защото според наличната информация, съществуването на вида е под съмнение в настоящия момент. Проучване на застрашаващите фактори, мониторинг на състоянието на популацията или реинтродукция от друг район на ареала на вида в случай на необходимост и възстановяващо управление.

Литература: Пеев, 1982, 1984.

Автори Димитър Пеев, Соня Цонева


Тъполистен оклоп (карта на разпространението)

Тъполистен оклоп (илюстрация)