Дългостълбчесто винче, Дългостълбчесто паче гнездо
Anchusa stylosa M. Bieb.
Сем. Boraginaceae – Грапаволистни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A1a; B1ab(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение с осев корен. Стъблата високи 10–40 cm, слабо разклонени. Листата ланцетни до елиптичноланцетни, целокрайни или неправилно назъбени, твърдо четинестовлакнести. Цветовете събрани във връхни къси съцветия. Чашката дълга 6–8 mm, венчето виолетово-синьо. Стълбчето около 2–3 пъти по-дълго от чашката. Плодът от 4 сиви орехчета. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитание и популации. Расте по сухи, каменисти, слабо затревени места както върху варовита, така и по силикатна скална основа, често като плевел по нивите и синорите. Популациите са с добра плътност и численост. Те участват в тревни съобщества заедно сPoa bulbosa, Festuca valesiaca, Koeleria brevis, Astragalus onobrychis и др. В Струмска долина участва във формациите наJuniperus excelsa .
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – Балчик, местн. Яйлата до с. Камен бряг, „Чиракман“ до гр. Каварна и с. Божурец, Ю. – Бургас), Североизточна България, Дунавска равнина (Никопол), Знеполски район (между гр. Земен и с. Чокльово), Струмска долина (Сев. – с. Долна диканя, Ю. – Кресненско дефиле, Кожуха и Рупите), Тракийска низина (Бесапарски ридове – с. Ново село, Джендем тепе и местн. Острова в Пловдив), Тунджанска хълмиста равнина (Ямболски Бакаджик, Нова Загора, яз. „Овчарица“, около гара Камено, Бургаско, между селата Щит и Маточина, Свиленградско); в пояса на ксеротермните дъбови гори от 0 до 300 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа и Мала Азия.
Отрицателно действащи фактори. Строеж на хотели, голфигрища, магистрали и пътища през повечето от находищата на вида.
Предприети марки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Някои от находищата му са включени в границите на защитени територии (резерватите „Калиакра“ и „Тисата“, защитени местности „Яйлата“ и „Огняново-Синитевски рид“, природна забележителност „Младежки хълм“) и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Запазване на съществуващите синори между нивите, ограничаване на безразборното строителство по Черноморското крайбрежие. Спиране експлоатацията на кариерите за варовик на Бесапарските ридове.
Литература: Стоянов и др., 1967; Виходцевски, 1977; Кожухаров, 1989; Гусев, Димитров, 1995.
Автор Димитър Димитров
