Давидово винче
Anchusa davidovii Stoj.
Сем. Boraginaceae – Грапаволистни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,v)+2ab(ii,v)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение, гъстоприлегнало, мековлакнесто. Стъблата високи 10–40 cm. Листата ланцетни, долните стенени в къса дръжка, средните и горнитe по-дребни, приседнали. Съцветията гъсти, метлицовидни. Цветовете дребни, приседнали. Чашката звънеста, със заострени дялове. Венчето светлосиньо, с по-къса от чашката венечна тръбица, венечните люспи гъсто покрити с остри власинки. Плодът разпуклива кутийка. Цв. VI–VII, пл. VIІ–VIII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава сухи тревисти и каменисти места в иглолистния и субалпийския пояс на Рила, в района на Сухото езеро. Популацията е малочислена и фрагментирана.
Разпространение в България. Рила (Сухото езеро), 1500–2200 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Влошаване на качеството на хабитата поради засушаване на климата, ограничено разпространение на вида, ниска плътност на популацията, унищожаване на индивиди в резултат на активния туризъм в района на разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в границите на природен парк „Рилски манастир” и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността, площта и мониторинг на състоянието на популацията с цел оптимизиране на режима на охрана.
Литература: Кожухаров, 1989; Petrova, 2006a.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
