Северен амилоцистис

Amylocystis lapponicus (Romell) Singer

Сем. Polyporaceae – Полипорови

Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B2ab(i,ii,iii)]

Морфология и биология. Плодното тяло представлява странично приседнала шапка, нагъната на неправилни дялове, 5–15 cm в диаметър, кремава до светлокоженокафява, финомъхеста до влакнеста, ръбът при изсъхване тъмнокафяв. Тръбичките белезникави, бледожълти до ръждивокафяви при нараняване. Порите много дребни, ъгловати, едноцветни с тръбичките. Месото белезникаво до кафеникаво. Спорите цилиндрични до елипсовидни, 7–10(11) × 2,5–3,5 µm, гладки, безцветни. Образува плодни тела единичнo и на групи, IX–X.

Местообитание и популации. Расте по мъртва дървесина в иглолистни гори (смърч –Picea , по-рядко ела –Abies).

Разпространение в България. Рила (резерват „Парангалица“), Родопи (Ср. – лет. „Бяла черква“).

Общо разпространение. Европа, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна в хабитатите в резултат на дърводобив, изнасяне на мъртва дървесина при горскостопански дейности, пожари и др.

Предприети мерки за защита. Местообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата е в биосферен резерват „Парангалица“. Находища на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Стойчев, 1983; Роснев, Стойчев, 1985; Gyosheva et al., 2006.

Автори Мелания Гьошева, Георги Т. Стойчев


Северен амилоцистис (карта на разпространението)

Северен амилоцистис (илюстрация)