Шишарковидна мухоморка
Amanita strobiliformis (Vittad.) Bertill.
Сем. Pluteaceae –Плутееви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)]
Морфология и биология. Плодното тяло в младо състояние обвито с ципесто общо покривало. Шапката от полукълбовидна до разперена или почти плоска, 5–10(20) cm, бяла, охрена до сиво-кафява, с големи, неправилно ъгловати, мръснобели брадавици. Пластинките свободни или прираснали със зъбче, бели до охрени. Пънчето 6–12 × 2–4 cm, цилиндрично, в основата луковичноудебелено и кореновидноудължено, бяло до охрено, с увиснал, жълтеникав, надлъжно набразден, бързо изчезващ пръстен и със сивкави, влакнести, напречни поясчета. Месото бяло, в основата на пънчето кремаво. Спорите широкоелипсовидни, 9–14 × 7–9,5(10) µm, безцветни. Образува плодни тела единично и на групи, VII–IX.
Местообитание и популации. Среща се в широколистни и смесени гори и храсти (най-често под дъб –Quercus , бук –Fagus , габър –Carpinus , липа –Tilia), на варовити почви. В находището на Голо бърдо е установена група от 5 плодни тела, а в Лозенска планина – група от 3 плодни тела.
Разпространение в България. Стара планина (Изт.), Софийски район, Знеполски район (Голо бърдо), Рила, Средна гора (Зап. – Лозенска пл.), Родопи (Ср., Изт.).
Общо разпространение. Главно в Южна и Средна Европа. Субмедитерански елемент.
Отрицателно действащи фактори. Промяна в хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари, киселинни дъждове, замърсяване на почвите.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находището в Голо бърдо е на територията на резерват „Острица“. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1928; Стойчев, Димчева, 1987а; Kuthan & Kotlaba, 1989; Gyosheva, 1994; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
