Яйцевидна мухоморка
Amanita ovoidea (Bull. : Fr.) Link
Сем. Pluteaceae – Плутееви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,iii,iv)].
Морфология и биология. Плодното тяло отначало обвито с ципесто общо покривало. Шапката 10–20(30) cm в диаметър, в младо състояние яйцевидна или полукълбовидна, по-късно разперена до почти плоска, бяла, кремава до охрено-жълта, с редки белезникави, бързо изчезващи брадавици. Пластинките свободни, бели до жълтеникави. Пънчето 10–15 ´ 3–5(7) cm, почти цилиндрично, в долната част луковично удебелено, бяло, обхванато в основата от белезникава или жълтеникава разкъсана волва, остатък от общото покривало, в горната част пънчето с бял, широк, бързо изчезващ, ципест пръстен. Месото бяло. Спорите 10–12 ´ 6,5–7,5 mm, елипсовидни, гладки, безцветни. Образува плодни тела през VII–IX.
Местообитание и популации. Среща се на варовити и песъчливи почви в топли широколистни (главно дъбови) гори.
Разпространение в България. Стара планина (Изт. – над с. Влас), Родопи (Изт. – над с. Воденци и с. Силен).
Общо разпространение. Европа, главно Средиземноморието, Азия (Казахстан, Япония), Северна Америка, Северна Африка, Австралия.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, селищно развитие, туризъм и отдих, пожари, киселинни дъждове, замърсяване на почвите.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова и др., 1979; Kuthan & Kotlaba, 1989; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
