Пирински игловръх
Alyssum pirinicum (Stoj. & Acht.) Ancev
Alyssum cuneifolium Ten. subsp.pirinicum Stoj. & Acht.1, 2, 3
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)]. ЗБР. Български ендемит. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто рехаво туфесто растение. Стъблата полегнали и приповдигащи се, в основата с листни розетки с обратнояйцевдни, сиви до сребристобели листа, гъсто покрити със звездовидни власинки. Съцветието късо, гроздовидно; цветовете златистожълти. Плодовете дълги 5–7 mm, широкоелипсовидни, влакнести шушулчици. Семената по две във всяко гнездо, кафяви, по ръбовете с тясно крилце. Цв. VII–VIII, пл. IX–X. Опрашва се от насекоми. Размножава се семенно и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по открити тревисти, каменисти и скалисти варовити терени, на плитки хумусно-карбонатни, ерозирани и неразвити почви във високопланинския пояс. Образува разкъсани популации от групи от по няколко растения.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – около вр. Вихрен и Арнаутски връх, в циркусите Долен и Горен Казан, Баюви дупки), от (2200)2500 до 2890 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Интензивният туристически поток, ерозионните процеси и природните бедствия (порои, свличане на скални маси) са причина за изменения на условията в местообитанията, потискане на естественото възобновяване на вида и намаляване на заеманата територия.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата са в границите на национален парк „Пирин“ и резерват „Баюви дупки – Джинджирица“, както и в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с оглед оптимизиране режима на охрана. Ограничаване на движението на туристи извън означените маршрути в планината и проучване на възможностите за отглеждане на вида в ботанически колекции.
Литература: Стоянов, 1970; Анчев, 1984, 1991, 1992б, 2001; Ancev & Goranova, 2006; Ancev, 2007.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова
