Орбелийски игловръх
Alyssum orbelicum Ancev & Uzunov
Сем. Brassicaceae– Кръстоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)]. ЗБР. Български ендемит. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение в основата с къси стерилни стъбла и гъсто облистени клонки, образуващи туфи. Листата последователни, сребристосиви, покрити със звездовидни власинки. Цветоносните стъбла високи 2,5−6 cm, на върха с късо щитовидно съцветие с дребни жълти цветове. Плодовете шушулчици. Семената с тясно крилце, по едно в плодно гнездо. Цв. VII−VIII, пл. VIII−IX. Опрашва се най-вероятно от насекоми, възможно е частично самоопрашване. Размножава се със семена, разпространявани от вятъра и барохорно.
Местообитания и популации. Расте по открити каменисти терени на южни склонове върху плитки и ерозирани хумусно-карбонатни почви в алпийския пояс. Среща се заедно с високопланински, предимно скални растения като Sesleria korabensis, Armeria alpina, Galium anysophillon, Saxifraga ferdinandi - coburgi, Campanula cochlearifolia и др. Популацията на вида е разкъсана, малочислена, с не повече от 200 индивида.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – по склоновете на циркус Бански Суходол), между 2350 и 2450 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Много ограниченото разпространение, ниската численост на популацията и последиците от туризма са фактори, които застрашават вида с изчезване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището е в границите на национален парк „Пирин“ и в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията на размножаване и възможностите за отглеждане в експериментални колекции с последваща интродукция в подходящи местообитания.
Литература: Ancev & Uzunov, 2002; Petrova & Velcev, 2006; Ancev, 2007.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова
