Борзеанов игловръх
Alyssum borzaeanum Nyár.
Alyssum tortuosum subsp.borzaeanum (Nyár.) Stoj.3
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. ЗБР. БК
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 10–30 cm високи стъбла, в основата с къси стерилни издънки, образуващи листни розетки. Листата покрити със звездовидни власинки, стъбловите обратноланцетни, най-едри под съцветието. Цветовете многобройни, сравнително дребни, жълти. Плодовете влакнести шушулчици; семената без крилце, по едно в плодно гнездо. Цв. VI−VII, пл.VII−VIII. Опрашва се от насекоми, възможно е частично самоопрашване. Размножава се със семена, разпространявани от вятъра или барохорно.
Местообитания и популации. Расте по варовити каменисти поляни, по-рядко по скалисти и сипейни места, по крайморски пясъци, в равнините. Образува разкъсани, малочислени популации, почти самостоятелно или в състава на тревни съобщества.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България (района на гр. Преслав), Стара планина (Изт. − Айтоско). Посочва се за Тракийска низина и Тунджанска хълмиста равнина, но без конкретни находища и хербарийен материал.
Общо разпространение. Югоизточна Европа (България, Румъния, Украйна) и Югозападна Азия (Турция).
Отрицателно действащи фактори. Промените в режима на ползване на земите в равнинните райони и курортното строителство по Черноморското крайбрежие се отразяват неблагоприятно на условията в местообитанията и са причина за намаляване на площта на популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид, с приоритетни за опазване местообитания, съгласно Закона за биологичното разнообразие и Бернската конвенция. Част от находищата по Черноморското крайбрежие са в границите на резерват „Калиакра“, защитена местност „Побити камъни“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Уточняване на разпространението на вида в Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина и набелязване на мерки за опазването му в тези райони.
Забележка. Поради липсата на конкретни данни разпространението на вида в Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина не е отразено на картата.
Литература: Стоянов, 1970; Анчев, 2001; Петрова, Венкова, Герасимова, 2002; Ancev, 2007.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова
