Тракийска класица
Alopecurus thracicus Penev & Kozuharov
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ac(ii,iii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Eдногодишно тревисто растение. Стъблата дълги 3–50 cm, голи, единични или по няколко. Листата дълги 3–6 cm, завити, линейни или четинести, заострени; влагалищата набраздени, голи, с ципесто тъпо езиче, най-долните подути. Съцветието дълго 1,5–4 cm, класовидно, цилиндрично-вретеновидно. Класчетата дълги 3–3,5 mm; плевите клиновидни, заострени, голи, в основата свързани, в горната част с 3 жилки; плевиците по-къси от плевите, голи, ципести, с излизащ от основата им коленчато подвит осил. Плодът продълговато, светлокафяво зърно. Цв. V, пл. VІ–VІІ. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По влажни ливади, заливни терени, на алувиално-ливадни почви. Малочислени популации с ниска плътност. Известен от единствено находище, откъдето е описан и заеманата площ е много под горната граница за критично застрашен вид.
Разпространение в България. Тракийска низина (по поречието на р. Марица, между Любимец и Свиленград – местн. Келемето); около 100 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Потенциално влошаване на състоянието на хабитата и заплаха от бъдещата му експлоатация (намира се край натоварена пътна мрежа).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен в1997 IUCN Red List of Threatened Plants . Находищата попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово. Контрол за запазване на хабитата от нарушаване.
Литература: Василев, 1984, 1992; Koжухаров, 1992а; Penev & Kozuharov, 1968; Walter & Gillett, 1998.
Автор Ана Петрова
