Йорданова айважива
Alkanna jordanovii Kozuharov
Сем. Boraginaceae –Грапаволистни
Природозащитен статут. Застрашен [EN D]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение, просто- и жлезистовлакнесто. Стъблата дълги 10–30 cm, тънки, стелещи се до възходящи. Приосновните листа линейноланцетни, в розетка; стъбловите приседнали. Съцветията връхни, гъсти, с малък брой жълти цветове. Прицветниците два пъти по-дълги от чашката. Плодът мрежовиднобрадавичесто орехче. Цв. IV–V, пл. VI–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава сухи припечни места с тънка канелено-горска почва и чест излаз на варовита скална основа. Популациите са мозаични, с различно големи групи от индивиди, с численост до 50 индивида и площ няколко m2. Най-едри и жизнени са растенията, израсли върху вторично освободени екологични ниши.
Разпространение в България. Тракийска низина (Бесапарски ридове), Тунджанска хълмиста равнина (Ямболско); до 200 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Ерозия на почвата, увреждане на растенията при паша. Ограничено разпространение, малки по численост и площ, с ниска плътност популации. Трудно и бавно възпроизвеждане поради ниската кълняемост на семената върху сухия и твърд субстрат.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Да се защити местообитанието на Бесапарските ридове. Мониторинг на състоянието на популациите и местообитанията, при необходимост предприемане на спешни управленски действия.
Литература: Кожухаров, 1989.
Автор Милка Стоева
