Alchemilla straminea Buser
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii,v)+2ab(ii,v); C2a(i)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи 7–30 cm, приповдигащи се дъговидно, голи. Приосновните листа бъбрековидни, 9-делни, голи, по ръба ресничести. Дръжките на приосновните листа дълги 3–10 cm. Стъбловите листа дребни, най-горните дълбоко изрязани, единични. Съцветията нежни, цветните снопчета малобройни, гъстоцветни. Цветовете 3–4 mm в диаметър, жълто-зелени. Чашелистчетата триъгълни, остри; дяловете на външната чашка по-къси от чашелистчетата. Плодът орехче. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по влажни тревисти места и скални площадки, а понякога и в състава на крайпоточната растителност в буковия, иглолистния и в субалпийския пояс. Среща се с единични индивиди.
Разпространение в България. Стара планина (Зап., Ср.), Рила (района на Семково); от 1000 до 2300 m н. в.
Общо разпространение. Алпи, Западни Карпати, Балкански полуостров, Апенински полуостров, Пиренейски полуостров, Северна Анадола.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, ниската плътност напопулацията,пашата и утъпкването от стада селскостопански животни. Изменението на водния режим в резултат на водохващанията при хидростроителство, промените в климата – затопляне и засушаване.
Предприети мерки за защита. Находища навидаса в границите на националните паркове „Централен Балкан“ и „Рила“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Определяне и обявяване на находище в района на Западна Стара планина за защитена територия. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Поддържане и размножаване на видаex-situ , при необходимост реинродукция в естествените хабитати.
Литература: Асенов, 1973, 1984; Walters & Pawlowski, 1968; Kurto et al., 2007.
Автор Антонина Виткова