Пиренейско шапиче
Alchemilla pyrenaica Dufour
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [ЕNB1ab(iii,iv)+2ab(ii,iv); C2a(i)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи 20–30 cm, изправени, в най-долната част прилегналовлакнести, нагоре голи. Приосновните листа закръгленобъбрековидни, (7)9-делни, голи, по ръба ресничести. Дръжките на приосновните листа дълги 5−8 cm, влакнести. Стъбловите листа добре развити, с дълбоко изрязани дялове. Съцветията много рехави; цветни снопчета с малко на брой цветове. Цветовете 4–5,5 mm в диаметър, зеленикави. Чашелистчетата продълговати, остри; понякога един от дяловете на външната чашка със зъбче. Плодът орехче. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Среща се единично или на малки групи. Расте по влажни скалисти места и скални площадки върху плитки каменисти планинско-ливадни почви в субалпийския пояс. Формира популации с малка площ. Участва в състава на съобщества сGentiana punctata, Vaccinium myrtillus, Hypericum maculatum, Aquilegia aurea, Doronicum columnae, Rhodiola rosea, Armeria alpina, Alopecurus riloensis, Silene ciliata, Sesleria comosa, Galium anisophyllon, Aster alpinus, Pedicularis orthantha и др.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – над х. „Вежен“, х. „Ехо“, вр. Ботев, Троянска планина), Рила (в района на езерата Окото, Бъбрека, Близнаците, Смрадливото езеро); на 1800–2400 m н. в.
Общо разпространение. Пиренеите, Алпите, Карпатите и северната част на Балканския полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, ниската плътност на популациите, утъпкването и унищожаването при преминаването на туристи през находищата, промените в климата – затопляне и засушаване.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“, резерватите „Царичина“, „Джендема“, „Северен Джендем“ и национален парк „Рила“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Поддържане и размножаване на видаex-situ , при необходимост реинродукция в естествените хабитати.
Литература: Асенов, 1973, 1984; Walters & Pawlowski, 1968.
Автор Антонина Виткова
