Сгънатолистно шапиче
Alchemilla plicatula Gand.
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii,v)+2ab(ii,v); C2a(i)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи 10–15(20) cm, изправени или приповдигащи се, гъсто копринестовлакнести. Приосновните листа закръгленобъбрековидни, 7(9)-делни, отгоре голи, отдолу копринестовлакнести; листните дялове елиптични, най-малко средният дял до основата напълно свободен. Дръжките на приосновните листа дълги 3–13 cm. Стъбловите листа дребни, 5-делни. Съцветията многоцветни, рехави, копринестовлакнести, цветни снопчета рехави. Цветовете 4–4,5 mm в диаметър, жълто-зелени. Чашелистчетата триъгълнояйцевидни със снопче копринести власинки; дяловете на външната чашка много по-дребни. Плодът орехче. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно (с коренища).
Местообитания и популации. Расте по влажни тревисти места и край потоци, скални площадки и в скални пукнатини (хазмофит) в района на горната граница на гората и в субалпийския пояс. Среща се по единично и по-рядко на малки групи в съобщества с участието наGeum coccineum ,Geranium macrorrhizum, Angellica pancicii, Alchemilla achtarowii, A. jumrukczalica, A. pyrenaica, Rumex alpinus, Hypericum maculatum, Myosotis sp.,Parnassia palustris, Gentiana punctata, Cystopteris regia, Epilobium alpestre и др.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – вр. Ботев; вр. Вежен; х. „Дерменка“ – мeстн. Куманица, вр. Юмрука, вр. Марагидик; Троянска планина – местн. Харамия); 1900–2300 m н. в.
Общо разпространение. Южна и Централна (южните части) Европа.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение, ниска плътност на популациите, утъпкване и унищожаване при преминаването на туристи през находищата, промени в климата – затопляне и засушаване.
Предприети мерки за защита. Популациите на вида попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“, а част от тях в резерватите „Джендема“ и „Северен Джендем“. Находищата са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Поддържане и размножаване на видаex-situ , при необходимост реинродукция в естествените хабитати.
Литература: Асенов, 1973, 1984; Walters & Pawlowski, 1968.
Автор Антонина Виткова
