Меколистно шапиче
Alchemilla mollis (Buser) Rothm.
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iv,v); C2a(i)]. ]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи 50–70 cm, изцяло гъсто перпендикулярно разпереновлакнести. Приосновните листа закръгленобъбрековидни, 9- или непълно 11-делни, отгоре прилегнало, отдолу кадифено мековлакнести. Дръжките на приосновните листа дълги 20–30 cm. Стъбловите листа многобройни, влакнести от двете страни, с къси дръжки или приседнали. Съцветията многоцветни, с рехави цветни снопчета. Цветовете 3,5–5 mm в диаметър, жълти. Чашелистчетата яйцевидноланцетни; дяловете на външната чашка линейноланцетни, целокрайни или с едно зъбче. Плодът орехче. Цв. VI–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно (с коренища). Издържа на засушавания. Има оптимално развитие, но плътността на популацията е ниска.
Местообитания и популации. Обитава тревисти места и скални сипеи, в зоната на буковия пояс, където се среща по единично или на малки групи. Сега е известна една популация под х. „Рай“ (местн. Каменливица) в Стара планина с площ от 200 m2 върху ерозиран склон с югозападно изложение.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – под х. „Рай“, в миналото намирано и в района на х. „Вежен“); 1150–1800 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа (България, Румъния (Източни Карпати), Северна Анадола, Кавказ, Северен Иран.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение, ниска плътност на популацията. Събирането му като лечебно растение, а често и изкореняването му заради отличните декоративни качества, преминаването на туристическа пътека през находището, утъпкване и унищожаване. Промени в климата – затопляне и засушаване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията на вида се намира в границите на национален парк „Централен Балкан“, на територията на резерват „Джендема“ и е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Видът се съхраняваex-situ в колекция на Институт по ботаника, БАН.
Необходими мерки за защита. Мониторинг върху състоянието на популацията и възобновителните й възможности. Преместване на туристическата пътека извън територията на находището и ограничаване на туристическия поток. При необходимост реинродукция на материали поддържаниex-situ .
Литература: Асенов, 1973, 1984; Vitkova, 1996, 1997; Walters & Pawlowski, 1968; Kurto et al., 2007.
Автор Антонина Виткова
