Юмрукчалско шапиче
Alchemilla jumrukczalica Pawl.
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iv,v); C2a(i)]. IUCN(R), ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи 10–25 cm, в долната част гъсто, нагоре разредено разпереновлакнести или голи. Приосновните листа бъбрековидни 7(9)-делни, отгоре с различно по гъстота овласяване, отдолу гъсто разпереновлакнести. Дръжките на приосновните листа дълги 3–8 cm. Стъбловите листа дребни, малко на брой, влакнести както приосновните листа. Съцветията рехави, с гъсти цветни снопчета. Цветовете 3,5–4,5 mm в диаметър, зеленикавожълти. Чашелистчетата широко продълговатотриъгълни; дяловете на външната чашка яйцевиднопродълговати, целокрайни, 2 или 3 от тях с 1–2 зъбчета. Плодът орехче. Цв. VII–VIII, пл.VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно. За развитието му е необходима висока почвена и въздушна влажност.
Местообитания и популации. Среща се поединично. Расте по влажни скалисти места и край потоци в района на горната граница на гората. Популациите са формирани от малък брой индивиди, значително раздалечени.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – между х. „В. Левски“ и вр. Ботев; Карловското пръскало, х. „Рай“; х. „Тъжа“ – местн. Смесите; край пътеката от местността Стъпалата за вр. Кадемлия); 1600–1800 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, ниската плътност на популациите. Утъпкване и унищожаване при преминаването на туристи през находищата и промени в климата – затопляне и засушаване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите на вида са в границите на национален парк „Централен Балкан“, а част от тях в резерватите „Стара река“ и „Джендема“. Находищата са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Видът се съхраняваex-situ в колекция на Институт по ботаника, БАН.
Необходими мерки за защита. Мониторинг върху състоянието на популациите и възобновителните им възможности с цел оптимизиране на режима на охрана. При необходимост реинродукция в естествените хабитати на материали поддържаниex-situ .
Литература: Асенов, 1973, 1984; Pawlowski, 1952, 1953; Vitkova, 1996; Walters & Pawlowski, 1968; Kurto et al., 2007.
Автор Антонина Виткова
