Alchemilla indivisa (Buser) Rothm.
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iv)+2ab(ii,iv); C2a(i)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи 35–45 cm, до ½ от височината покрити с перпендикулярно разперени власинки. Приосновните листа закръгленобъбрековидни, 11-делни, отгоре голи, отдолу гъстовлакнести. Дръжките на приосновните листа дълги 15–25 cm. Стъбловите листа с овласяване, подобно на приосновните листа. Съцветията широки, рехави, с многобройни цветни снопчета. Цветовете 3–4 mm в диаметър, жълти. Чашелистчетата ланцетни; дяловете на външната чашка линейноланцетни, остри. Плодът орехче. Цв. VI–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно (с коренищни издънки).
Местообитания и популации. Среща се по влажни тревисти места и край планински потоци на горната граница на гората. Участва в състава на тревни съобщества по единично или на малки групи, най-често върху плитки и каменисти почви.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – Калоферска и Шипченска планина); от 1600 до 2000 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Р Македония, Северна Гърция, Сърбия).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, ниската плътност на популациите. Утъпкване и унищожаване при преминаването на туристи през находищата, промените в климата – затопляне и засушаване.
Предприети мерки за защита. Част от популациите на вида са в границите на национален парк „Централен Балкан“, резервата „Северен Джендем“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Поддържане и размножаване на видаex-situ , при необходимост реинродукция в естествените хабитати.
Литература: Асенов, 1973, 1984; Rothmaler, 1938; Walters & Pawlowski, 1968; Kurto et al., 2007.
Автор Антонина Виткова