Врязанолистно шапиче
Alchemilla fissa Günther & Schummel
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iii,iv)+2ab(ii,iv); C2a(i)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с добре развито коренище. Стъблата дълги 5–30 cm, полегнали или приповдигащи се, тънки, нежни, изцяло голи. Приосновните листа закръгленобъбрековидни до почти кръгли, 5−7-делни, от двете страни голи, по ръба ресничестовлакнести; дяловете изрязани от 1/2 до 2/3 на листната петура. Дръжките на приосновните листа дълги 2–10 cm. Стъбловите листа дребни, малко на брой, 3–5-делни, голи. Съцветията многоцветни, разперени, с гъсти цветни снопчета. Цветовете 4–5,5 mm в диаметър, жълто-зелени. Чашелистчетата яйцевидноланцетни; дяловете на външната чашка тясноланцетни. Плодът орехче. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и в по-малка степен вегетативно.
Местообитания и популации. Среща се единично и на малки групи. Расте по влажни скалисти места в пукнатините на скалите (хазмофит) и по скални площадки на плитки почви в субалпийския пояс. Участва в състава на скални съобщества заедно сAlopecurus riloensis, Achillea clusiana, Geum bulgaricum, Cardamine resedifolia, Ligusticum mutellina, Rhodiola rosea, Artemisia eriantha и др. Двете установени популации в Рила планина – под вр. Мальовица и в района на Седемте Рилски езера (над ез. Бъбрека), са с малка площ, разположени по скални улеи и площадки.
Разпространение в България. Рила (в района на вр. Мальовица, Царев връх, местностите Пъстри слап, Седемте Рилски езера); 1900–2200 m н. в.
Общо разпространение. Европа (Балкански полуостров, Пиренеите, Алпите и Судетите).
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение, ниска плътност на популациите и слаби възобновителни способности. Привързаност към специфичен, сравнително рядък хабитат, промени в климата – затопляне и засушаване.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида попадат в границите на национален парк „Рила“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Поддържане и размножаване на видаex-situ , при необходимост реинродукция в естествените хабитати.
Литература: Асенов, 1973, 1984; Walters & Pawlowski, 1968; Kurto et al., 2007.
Автор Антонина Виткова
