Балканско шапиче
Alchemilla catachnoa Rothm.
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iv)+2ab(ii,iv,v); C2a(i)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи 30–40 cm, изправени, до съцветията гъстовлакнести. Приосновните листа почти закръглени, 11−13-делни, отгоре голи, отдолу разреденовлакнести. Дръжките на приосновните листа дълги 10–18 cm, влакнести. Стъбловите листа многобройни, големи, 5- до непълно 9-делни. Съцветията тесни, съставени от гъсти цветни снопчета. Цветовете 3,5–4 mm в диаметър, жълто-зелени. Чашелистчетата яйцевидноланцетни. Дяловете на външната чашка ланцетни, целокрайни, по-дълги от чашелистчетата. Плодът орехче. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се вегетативно (с коренища) и със семена.
Местообитания и популации. Среща се единично, по-рядко на малки групи, по влажни тревисти и крайпоточни места върху плитки каменисти почви. Участва в състава на тревни и крайпоточни съобщества в района на горната граница на гората заедно сAlchemilla jumrukczalica, A .achtarowii, Hypericum maculatum, Myosotis sp., Veronica chamaedrys, Rumex alpinus, Astrantia major и др. Популаците са изградени от малобройни индивиди, значително раздалечени.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – вр. Вежен, вр. Левски, х. „Ехо“), Рила (Еленин връх, Рибни езера, резерват „Парангалица“; природен парк „Рилски манастир“), Пирин (х. „Демяница“); между 1800 и 2300 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров – България, Албания, Р Македония.
Отрицателно действащи фактори. Събирането му като лечебно растение, ограниченото разпространение. Ниска плътност на популациите, утъпкване и унищожаване при преминаването на туристи през находищата, промени в климата – затопляни и засушаване.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида са в границите на национален парк „Централен Балкан“ на територията на резерват „Царичина“, национален парк „Рила“ в резервата „Парангалица“, природен парк „Рилски манастир“ и национален парк „Пирин“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Поддържане и размножаване на видаex-situ , при необходимост реинродукция в естествените хабитати.
Литература: Асенов, 1973, 1984; Rothmaler, 1938; Pawlowski, 1953; Walters & Pawlowski, 1968; Kurto et al., 2007.
Автор Антонина Виткова
