Alchemilla bandericensis Pawl.
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii,v)+2ab(ii,v); C2a(ii)]. IUCN(?V), ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи 30–50 cm, в основата гъсто, нагоре разреждащо се разпереновлакнести. Приосновните листа закръгленобъбрековидни, 9-делни, надиплени, отгоре голи или по периферията и гънките влакнести, отдолу изцяло влакнести. Дръжките на приосновните листа дълги до 30 cm, късо разперено влакнeсти. Стъбловите листа добре развити, влакнести както приосновните. Съцветията тесни, рехави, с малко на брой, но гъсти цветни снопчета. Цветовете 3,5–4,5 mm в диаметър, жълто-зелени. Чашелистчетата яйцевиднотриъгълни; дяловете на външната чашка дълги колкото чашелистчетата, но по-тесни. Плодът орехче. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и отчасти вегетативно (с коренищни издънки). За развитието е нужна достатъчна почвена и въздушна влажност. Има слаба възобновителна способност.
Местообитания и популации. Обитава тревисти крайпоточни места в субалпийския пояс на Пирин планина. Известна е само една популация на вида в района на Бъндеришки циркус, която е с малки размери и с ниска плътност.
Разпространение в България. Пирин (Бъндеришки циркус); 2100–2400 m н. в.
Общо разпространение. България, Р Македония.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение, слаба възобновителна способност. Утъпкване и унищожаване при преминаването на туристи през находищата и промени в климата – затопляне и засушаване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията попада в границите на национален парк „Пирин“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популацията и възобновителните й възможности с цел оптимизиране на режима на охрана. Поддържане и размножаване на видаex-situ, при необходимост реинродукция в естествените хабитати.
Литература: Асенов, 1973, 1984; Pawlowski, 1953; Walters & Pawlowski, 1968; Kurto et al., 2007.
Автор Антонина Виткова