Звездоцветно шапиче
Alchemilla asteroantha Rothm.
Сем. Rosaceae– Розоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii,iv,v)+2ab(ii,iv,v); C2a(i)]. IUCN(R), ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи 10–15 cm, тънки, винаги лакатушно извиващи се, в основата прилегналовлакнести, нагоре голи. Приосновните листа бъбрековидни, 7- или непълно 9-делни, отгоре голи, отдолу по жилките и приосновните дялове прилегналовлакнести. Дръжките на приосновните листа дълги от 2 до 12 cm. Стъбловите листа малки. Съцветията малоцветни, нежни; цветните снопчета рехави. Цветовете 5–6 mm в диаметър, зелени. Чашелистчетата ланцетни; дяловете на външната чашка линейноланцетни, по-дълги от чашелистчетата. Плод орехче. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно (с коренищни издънки). Има добри възобновителни способности, но популацията се възобновява сравнително бавно.
Местообитания и популации. Обитава влажни скалисти и тревисти места, както и скални пукнатини. Расте на плитки каменисти кафяви почви в горния планински горски и субалпийски пояс в Средна Стара планина. Среща се нарядко с единични индивиди или формира малки по площ петна.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – вр. Триглав; района на х. „Мазалат“ и х. „Узана“); 1800–2000 m н. в.
Общо разпространение. България, Румъния.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение, утъпкване и унищожаване при преминаването на туристи през находищата. Използването на района за паша, промени в климата – затопляне и засушаване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите на вида попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг върху състоянието и възобновителните възможности на популациите. Поддържане и размножаване на вида ex-situ, при необходимост реинродукция в естествените хабитати.
Литература: Асенов, 1973, 1984; Rothmaler, 1938; Pawlowski, 1953; Walters & Pawlowski, 1968; Kurto et al., 2007.
Автор Антонина Виткова
