Ахтарово шапиче

Alchemilla achtarowii Pawl.

Сем. Rosaceae – Розцветни

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,v)]. IUCN(R), ЗБР. Български ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи 35–45 cm, в долната част гъсто, нагоре разсеяновлакнести. Приосновните листа закръглено бъбрековидни, 9–11-делни, отгоре голи, отдолу гъсто влакнести. Дръжките на приосновните листа дълги 15–30 cm. Стъбловите листа едри, влакнестиподобно на приосновните. Съцветията многоцветни, с гъсто разположени цветни снопчета. Цветовете 4,5–6,5 mm в диаметър, зеленикаво-жълти. Чашелистчетата и дяловете на външната чашка яйцевиднопродълговати, последните обикновено с 2–4 зъбчета. Плодът орехче. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно (чрез коренищни издънки). Има добри възобновителни възможности.

Местообитания и популации. Обитава влажни места край планински потоци върху плитки кафяви горски и планинско-ливадни каменисти почви в буковия и в субалпийския пояс. Среща се на групи във фитоценози сGeranium macrorrhizum, Angellica pancicii, Alchemilla plicatula, A. jumrukczalica, A. pyrenaica, A. catachnoa, Rumex alpinus, Hypericum maculatum, Rubus idaeus, Rosa sp ., Myosotis sp ., Veronica chamaedrys, Cortusa matthioli, Heracleum verticillatum, Veratrum lobelianum, Telekia speciosa, Bistorta major и др.

Разпространение в България. Стара планина (Ср. – х. „Рай“ – Райското пръскало, вр. Левски, х. „Левски“, х. „Добрила“, х. „Ехо“, вр. Юмрука, местн. Въртопа, х. „Тъжа“); между 1700 и 2100 m н. в.

Общо разпространение. България.

Отрицателно действащи фактори. Събирането му като лечебно и декоративно растение, ограниченото разпространение и ниската плътност на популациите. Утъпкване и унищожаване при преминаването на туристи през находищата, промените в климата – затопляне и засушаване, пресъхването на планински потоци по бреговете, на които предимно се среща вида.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите на вида са в границите на национален парк „Централен Балкан“, а отделни находища в резерватите „Царичина“, „Стара река“, „Джендема“ и „Соколна“. Попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Видът се съхраняваex-situ в жива колекция на Институт по ботаника, БАН.

Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. При необходимост реинтродукция в естествените хабитати на материали поддържаниex-situ .

Литература: Асенов, 1973, 1984; Pawlowski, 1952, 1953; Walters & Pawlowski, 1968; Kurto et al., 2007.

Автор Антонина Виткова


Ахтарово шапиче (карта на разпространението)

Ахтарово шапиче (илюстрация)