Agaricus squamulifer (F.H. Møller) Pilát
Сем. Agaricaceae - Печурки
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)]
Морфология и биология. Шапката в младо състояние почти кълбовидна, по-късно полукълбовидна до разперена, със широко, тъпо връхче в центъра, 6–13(20) cm в диаметър, белезникава, по-късно сивкава до сиво-кафява, с дребни, гъсто разположени люспички, коприненовлакнеста. Пластнинките свободни, гъсти, бели, сиво-розови до кафяви, със светъл стерилен ръб. Пънчето цилиндрично, леко стеснено в двата края, понякога леко удебелено в основата, 6–9(13) ´ 1,5–2,5 cm, белезникаво, розово до сиво-кафяво в горната част, люспестовлакнесто, с ципест, траен, белезникав, по-късно кафеникав пръстен. Месото бяло, при разрез порозовяващо. Спорите яйцевидни, 6–6,8 ´ 4,2–4,6 mm, кафяви. Образува плодни тела на групи, често на самодивски кръгове, VI–X.
Местообитание и популации. Расте на почва в иглолистни и широколистни гори и в тревни съобщества, на варовити почви.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю.), Предбалкан (Зап.), Стара планина (Изт.), Знеполски район (Краище), Родопи (Ср.), Тракийска низина.
Общо разпространение. Европа, Азия.
Отрицатено действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на земеделие, дърводобив, туризъм и отдих, киселинни дъждове и др.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг в находищата и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Стойчев, Димчева, 1987б; Kuthan & Kotlaba, 1989; Gyosheva, 1997a; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева