Едроплодна печурка
Agaricus macrocarpus (F. H. Møller) F. H. Møller
Сем. Agaricaceae - Печурки
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,iii,iv)]
Морфология и биология. Шапката в началото яйцевидна, полукълбовидна, по-късно разперена с връхче в центъра, 10–15(20) cm в диаметър, бяла, по-късно жълтеникава, тънкомесеста, коприненовлакнеста. Пластинките свободни, гъсти, светлорозови до тъмнокафяви, със светъл стерилен ръб. Пънчето цилиндрично, луковично разширено в основата, 10–18 ´ 2–3 cm, бяло, в горната част с розовосивкав оттенък, в долната – жълтокафеникаво, коприненовлакнесто, с увиснал и опадващ бял до сивожълтеникав пръстен. Месото бяло, при разрез в основата на пънчето розово-жълто до розово-кафяво. Спорите овални, 7–8(9) ´ 5–5,5 mm, светлокафяви. Образува плодни тела единично или на групи, VI–X.
Местообитание и популации. Среща се на почва в иглолистни (смърч –Picea), смесени и широколистни (дъб –Quercus , габър –Carpinus) гори и в тревни съобщества.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.), Стара планина (Ср., Изт.), Витошки район (Витоша), Пирин (Сев.), Рила, Средна гора (Зап.), Родопи (Зап., Ср.), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина.
Общо разпространение. Европа (Австрия, България, Германия, Дания, Италия, Русия, Украйна, Унгария).
Отрицатено действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на земеделие, животновъдство, дърводобив, селищно развитие, туризъм и отдих, пожари, събиране за храна за лични нужди.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природните паркове „Сините камъни“ и „Витоша“, националните паркове „Пирин“ и „Рила“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Kuthan & Kotlaba, 1989; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
