Клубеновидна печурка
Agaricus essettei Bon
A.abruptibulbus Peck
Сем. Agaricaceae – Печурки
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)]
Морфология и биология. Шапката в началото яйцевидно-звънчевидна, по-късно до разперена, с широко връхче в центъра, 8–12 cm в диаметър, бяла при допир жълтеникава, гола, коприненовлакнеста. Пластинките свободни, гъсти, сиво-розови до шоколадовокафяви, със светъл стерилен ръб. Пънчето цилиндрично, в основата клубеновидно удебелено, 10–18 ´ 1–2,5 cm, бяло, при допир пожълтяващо, в горната част червеникаво, с тънък висящ пръстен с охреножълт, памуковиден налеп. Месото бяло, при разрез бледорозово в горната част на пънчето. Спорите овални, яйцевидни, 6–8 ´ 4–5 mm, кафяви. Образува плодни тела единично или на групи, VI–X.
Местообитание и популации. Среща се на почва в иглолистни (смърч –Picea) и смесени (смърч –Picea , бор –Pinus , бук –Fagus) гори, рядко в чисти широколистни гори.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю.), Стара планина (Ср.), Витошки район (Витоша), Пирин, Рила, Средна гора (Зап.), Родопи (Зап.), Странджа.
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.
Отрицатено действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, транспорт – сухоземен, пожари и др.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на националните паркове „Централен Балкан“, „Пирин“ и „Рила“, природен парк „Витоша“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1933; Гьошева, Димчева, 1991; Kuthan & Kotlaba, 1989; Mihov, 1994; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
