Бохусова печурка
Agaricus bohusii Bon
Сем. Agaricaceae – Печурки
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR А3d; B2ab(i,ii,iv)].
Морфология и биология. Шапката в началото полукълбовидна, по-късно изпъкнала до разперена, 5–15 cm в диаметър, с кафяв диск в центъра, напукана на радиално разположени триъгълни, кафеникави люспи. Пластинките свободни, розови до тъмнокафяви. Пънчето вретеновидно, 15(20) ´ 1–2(3) cm, бяло до кафяво, при нараняване червено-кафяво, с ципест пръстен в горната част. Месото бяло, променящо се до светлочервеникавокафяво. Спорите яйцевидни, 6–8 ´ 5–6 mm, кафяви. Образува плодни тела на големи групи (кичури), VII–X.
Местообитание и популации. Среща се на почва в широколистни гори с участие на видове от родовете клен (Acer),ясен (Fraxinus), топола(Populus).До момента са известни две популации на вида: Стара планина (Ср. – до с. Гложене, установени са две групи от 26 и 30 плодни тела) и Тракийска низина (гр. Пловдив, установени са две групи от 8 и 15 плодни тела).
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – до с. Гложене), Тракийска низина (парк „Лаута“ в гр. Пловдив).
Общо разпространение. Европа (България, Италия, Чехия, Унгария).
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, селищно развитие, туризъм и отдих, пожари; събиране за храна – за лични нужди и др.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Стойчев, Анастасов, 1988; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
