Aethionema arabicum (L.) O.E.Schulz
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,v); D]. ЗБР. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение с 6–7(10) cm високо стъбло, обикновено разклонено. Листата яйцевидни, последователни, със сърцевидна основа, стъблообхватни. Цветовете дребни, бели до бледорозови. Плодовете шушулчици, гъсто разположени и керемидовидно припокриващи се. Семената дребни, яйцевидни, по 6 в гнездата на шушулчиците. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разпространявани от въздушни течения или падащи свободно около майчиното растение.
Местообитания и популации. На силно ерозиран варовит терен, по открити подвижни сипейни участъци и каменливи пътечки сред храсталаци отSyringa vulgaris ,Jasminum fruticans иPaliurus spina -christi в периферията на нискостъблена горичка отQuercus pubescens иCarpinus orientalis . Проявява се като пионерен, слабоконкуретен елемент. Общата площ на находището не надхвърля 200–300 m2, а популацията наброява не повече от 50–60 индивида.
Разпространение в България. Стара планина (Изт. – по южния склон в горната част на възвишението Лале баир, на 1–2 km югоизточно от с. Сотиря, Сливенско), в ксеротермния дъбов пояс; 450–500 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Турция), Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Малката площ на находището в страната, малочислената популация и локализацията й в район на активна пряка и косвена антропогенна дейност, заплашват вида от пълно унищожаване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Обявяване на находището за защитена територия със запазване на сегашния режим на ползване. Събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово. Проучване на биологията и екологията на вида и култивирането му в ботаническите градини и по алпинеумите.
Литература: Вълев, 1970; Станев, 1979б, 1984; Stojanoff & Stefanoff, 1923.
Автор Стефан Станев