Конски кестен
Aesculus hippocastanum L.
Сем. Hippocastanaceae – Конскокестенови
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. ЗБР. Балкански ендемит. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Дърво с право, високо до 25 m стъбло, с мощна коренова система. Листа дланевидноперести, дълги до 25 cm и широки 20 cm; листчетата 5 – 7, обратнояйцевидни, двойноназъбени, 10 – 20 cm дълги и 3 – 10 cm широки, в основата клиновидни, приседнали. Съцветията конусовидни, метличести, дълги до 30 cm. Чашелистчетата 5, сраснали. Венчелистчетата 5, свободни, ресничести, бели, с розови или червени петна. Плодът сферичен, 3 – 6 cm в диаметър, с много шипчета, разпукващ се на 3 дяла. Семената дълги 2,5 cm и широки до 3 cm, сферични или бъбрековидни, гладки, лъскави, тъмнокафяви. Цв. ІV−VI, пл. VIIІ−ІX. Опрашва се от насекоми и от вятъра. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте в широколистни мезофилни съобщества. Известно е 1 находище с висока численост и плътност, където образува монодоминантна асоциация, смесена габърово-кестенова асоциация или такава с кестен и благ бъз.
Разпространение в България. Източна Стара планина (Преславски Балкан, по поречието на р. Дервишка, р. Зурлева, Лазарска река и р. Акънджа); между 180 – 600 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, България, Гърция, Р Македония).
Отрицателно действащи фактори. Много ограниченото разпространение, активният туризъм и замърсяването, изсичането на горите и опожаряването застрашават вида с ограничаване и намаляване на популацията. През последните години видът се напада масово от популацията на листоминиращия молец (Cameraria ochridella , разр.Lepidoptera), което води до пълно обезлистване на короната и изтощаване на индивидите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията е включена в резерват „Дервиша“. Находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Спазване на правилата за влизане в резерватната територия. Проучване на биологията на размножаване на листоминиращия молец и прилагане на подходящи мерки за борба с него. Разширяване на културните площи в цялата страна с локален генетичен материал от вида.
Литература: Чернявски и др., 1959; Паламарев, 1979; Кочев, Горунова, 1972; Маринов, 1984.
Автор Люба Евстатиева
