Крайбрежен елуропус
Aeluropus littoralis (Gouan) Parl.
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Уязвим [VU A2c; B2ac(ii); C1].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи до 40 cm. Листата двуредни, синкави, голи. Езичето неразвито. Метлицата класовидна или цилиндрична. Класчетата голи, 10-цветни. Плевите продълговати до ланцетни, заострени, дълги 2 mm, със 7 ясни и 2–4 едва забележими жилки. Цв. VІІ, пл. VІІІ–ІХ. Опрашва се от вятъра. Размножава се със семена и коренищни издънки.
Местообитание и популации. Расте по влажни засолени пясъци и глинести почви край морета, реки, блата и солници. Популациите са с малка площ (около 1 дка) и добра плътност. Участват в халофитни съобщества, заедно сPuccinellia distans ,Limonium latifolium ,Salicornia europaea и др.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – с. Дуранкулак, Ю. – Поморийски солници, Атанасовско езеро, ез. Вая, Маслен нос); от 0 до 50 m н. в.
Общо разпространение. Средиземноморската област.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на солниците, пресушаване на езерата и блатата по Черноморското крайбрежие, строеж на хотели и пътища, изхвърляне на отпадъци.
Предприети мерки за защита. Популациите на вида от всички находища са в границите на защитени територии. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на еколого-физиологичните изисквания на вида, търсене на нови находища в Тунджанска хълмиста равнина (Айтоско, Карнобатско, Ямболско и Свилеградско).
Литература: Георгиев, 1963; Стоянов и др., 1966; Бондев, Раденкова, 1969; Кожухаров, 1984.
Автор Димитър Димитров
