Опашат егилопс, опашато диво жито
Aegilops dichasians (Zhuk.) Humphries
Aegilops caudata L.3,Aegilops markgrafii (Greuter) K. Hammer2, 4
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ac(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно туфесто тревисто растение. Стъблата по няколко, високи 25–50 cm. Листата широки 1–2 mm, линейно-ланцетни, влакнести. Съцветието дълъг 4–11 cm (без осилите) цилиндричен клас, с (3)4–7(9) класчета, 2 от които недоразвити; класът при узряване не се разчленява, остава цял. Плевите на страничните класчета дълги 9–10 mm, продълговати, дълги колкото отделните сегменти на оста, асиметрични, на върха с нееднакво двузъби. Плевите на връхното класче завършват с разперен плосък 4–10 cm дълъг и 1–1,5 mm широк осил, понякога по-дълъг от останалата част на съцветието. Плевиците почти скрити от плевите, ясно назъбени. Плодът гръбокоремно сплескано зърно с бразда по цялата коремна дължина. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сухи тревисти и каменисти места, върху алувиално-ливадни почви. Образува мозаични популации с ограничена площ на северната граница на разпространението на вида.
Разпространение в България. Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; 100 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Гърция, P Македония, Сърбия), Средиземноморски район (о. Крит), Карпати, Югозападна Азия (Мала Азия).
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение, нарушаване на хабитатите (промяна в стопанисването на селскостопанските земи).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово и контрол за запазване на хабитата на вида.
Литература: Вълев, 1963; Кожухаров, 1984, 1992а; Делипавлов, 2003; Humphries, 1979; Мelderis, 1980; Davis, 1985.
Автор Ана Петровa
